Баланс между работа и личен живот
През последните десетилетия както мъжете, така и жените имат все по-голям недостиг на свободно време. Намирането на баланс между професионалния живот и домашните задължения представлява голямо предизвикателство едновременно за служители и работодатели.
Балансът работа-живот е широко разпространен и сложен феномен, който можем да определим като "степента, в която дадено лице е еднакво ангажирано и удовлетворено от професионалната и семейната си роля". За да постигнем относителен баланс между работата и личния живот, разглеждаме три компонента:
1. Времеви баланс, който предполага разделяне на времето в равни интервали между работата и семейството;
2. Ангажираност, която изисква равни нива на психологическа ангажираност в работата и в семейството;
3. Удовлетвореност, която също изисква изравняване на нивата между работа и семейство.
Статистическите данни сочат, че при 64,2% от заетото население в Европейския съюз, около 19,2% работят така наречената почасова работа или part-time заетост. През последните 20 години, в Европа се наблюдава възход на трудовия пазар в страни, където са създадени гъвкави правила за работа.
Изследване на "Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд" в областта на развитието на работното време в цяла Европа показва, че отработените часове надвишават колективно договорените 38,7 часа седмично. В допълнение към тези резултати, се забелязват различия в работните часове между мъжете и жените, като мъжете работят средно с 2,1 часа повече. Тези статистически данни показват, че работниците навсякъде работят повече часове, като разбира се съществуват разлики между отделните европейски страни.
Непълният работен ден може да бъде един от начините за намаляване на работното време и увеличаване на времето за личен живот. Като трябва да отчетем също че съществуват потенциални негативи, например риск от намаляване на възможностите за професионално развитие. Друг начин е въвеждане на гъвкаво работно време включващо работа по график, което да се определя от служителя в зависимост от неговата натовареност и ангажираност. Или сгъстена работна седмица, която предполага работни графици с по-малко, но по-дълги работни дни. Това осигурява повече почивни дни за сметка на по-дълъг работен ден.
Традиционният осемчасов работен ден, вече не е удобен за голяма част от трудоспособното население. Развитието на комуникационните технологии позволяват непрекъснат достъп до работа. Налице е повишена нужда от приспособимост на служителите, владеенето на множество умения, и работа при интензивни срокове. В ЕС, около 60% от служителите смятат, че най-малко през една четвърт от работното си време извършват високо интензитетна дейност.
Изследвания върху семейната среда показва, че натовареността се състои предимно от полагането на грижи за децата, като за жените времето в грижи не се различава значително в отделните страни.
Смята се, че повече от една четвърт от европейците са били подложени на стрес заради противопоставянето работа-семейство. В цифри това изглежда така:
27% от работещите в ЕС смятат, че прекарват твърде много време на работа;
28% мислят, че прекарват твърде малко време със семействата си;
36% смятат, че не разполагат с достатъчно време за приятели и други социални контакти;
51% са на мнение, че не разполагат с достатъчно време за собствените си хобита и интереси.
Нарушения баланс между работа и личен живот се свързва с безброй индикатори за лошо здраве, включително психическо и физическо неразположение. Резултатите от проведени изследвания показват, че конфронтацията на работа и семейство води до депресия, лошо физическо здраве и в някои случаи злоупотреба с алкохол, тези последствия се отразяват еднакво както на мъже, така и на жени.
Проблемът придобива и финансов израз, чрез намалена продуктивност или чести и дълги периоди на нетрудоспособност. Намирането на баланс значително може да намали медицинските разходи на служителите.
Съществуват различни начини за справяне с нарастващия конфликт между професионален и социален живот, с цел да се запазят и двата и да се постигне равновесие. Работодателите могат да опитат да подобрят условията на труд в тяхното предприятие, като се съобразят с нуждата от личен живот на техните служители, и едновременно с това повишат продуктивността им. Ето няколко начина за балансиране:
1. Гъвкаво работно време;
2. Възможност за прекъсване на кариерата заради творчески отпуск или отглеждане на дете;
3. Възможност за работа от разстояние;
4. Информираност относно условията и възможностите за работа.
За да се предложи адекватно решение, трябва първо да се анализира проблема, така че важно условие за успех е доброто познаване нуждите на служителите.
Източник: E-Facts 57, Европейската агенция за безопасност и здраве
01.03.2016