Използването на лекарства по немедицински причини, а като изкуствен стимулатор на физическа и умствена работоспособност започва да се разпространява и приема за нормално сред студентите и някои групи работници. В контекста на все по-конкурентните общество и работна среда, очаква се в бъдеще използването на допинг да расте, докато дългосрочните последици са все още неизвестни.

"Когнитивния допинг" е фармацевтична субстанция, която претендира да подобрява умствената дейност, като фокусиране, концентрация, памет или мотивация. По-общо казано, "допингът" претендира също и да подобрява придобиването на моторни или емоционални умения, като премахва тревожността свързана с извършването на определени работни задачи или насърчава чувство на доверие и принадлежност. Терминът "допинг" обикновено се отнася до използването на лекарства, предназначени за специфични заболявания, от здрави лица, като целта е подобряване на производителността. Фактът, че същите тези лекарствени средства могат да бъдат намерени и закупени по интернет, променя културата и ги прави „безопасни” (въпреки че няма такива доказателства).

Трудно е да се установи обхвата на разпространение, но въпреки това, има данни за специфични групи, използващи или злоупотребяващи с допинг в контекста на заетостта и работното място. Най-често това са служители в секторите сигурност, транспорт, спешна помощ и здравни грижи, на работни места с прекомерно напрежение, конкурентност или психически тормоз. Има и доказателства за използването на "учебни стимуланти" сред студентите като помощно средство за засилване на изучаването, фокуса, концентрацията и паметта, като вероятността да се продължи употребата в работна среда по-късно е голяма. Използването на тези вещества се увеличава не само в университетите, но и в училищата.

Страничните ефекти на този вид лекарства са били изследвани в рамките на пациенти със здравословни проблеми, но не са проведени проучвания със здрави потребители. Индивидуалната поносимост към лекарствени средства обикновено се увеличава с течение на времето, от тук се пораждат проблемите с увеличаващи се количества, шансове за нежелани странични ефекти и пристрастяване с по-високи дози. Нежеланите реакции могат да представляват риск, както за организацията на работа, така и за здравето на работници и служители. Тези ефекти могат да включват повишен риск от сърдечни проблеми, високо кръвно налягане и мозъчен инсулт, толерантност и зависимост, психични разстройства. При отчитане влиянието на лекарствата, е важно да се отбележи, че въпреки възможните подобрения в изпълнението на някои когнитивни задачи, работата на други лица, може да се влоши. В допълнение, прекалената самоувереност и надценените способности могат да създадат проблеми при вземане на решения в критични ситуации или работата в екип.

Общите потенциални рискове върху работниците и работата, произтичащи от употребата на стимулиращи вещества са описани по-горе. Въпреки това, съществуват други рискове свързани с безопасността и здравето при работа (БЗР) на работното място:

Усилия за увеличаване на производителността могат да доведат до пряка принуда или косвени очаквания, за да се отговори на социалния натиск.

Използването на стимулиращи вещества дава на някои служители нечестно предимство пред останалите и може да изложи на риск от дискриминация служители които не ги приемат.

Употребата на стимулиращи вещества може да се превърне в алтернатива на превантивни мерки и адекватно управление на договорености по работа.

Има риск от индивидуална адаптация като средство за справяне с изискванията на работното място вместо необходимото адаптиране на работата към индивида.

Предположението, че подобряване на производителността може да бъде постигната от лица, приемащи лекарства може да доведе до създаването на култури, където се приема, че служителите ще работят повече часове, поемат повече интензивни работни натоварвания. В по-дългосрочен план това би имало последици върху здравето и безопасността на работниците.

Съществуващите подходи за управление на БЗР предполагат не добро изпълнение на работните задачи при употребата на стимулиращи вещества (в това число и алкохол).

Съществуващите изследвания в областта на злоупотребата със стимулиращи вещества на работното място свързва това поведение с характеристиките на заетостта. Като превантивен подход по БЗР условията на труд трябва да се идентифицират и да се адаптират спрямо възможностите на персонала, без да се налага използването на когнитивни подобрители. Трудно се определят възможностите на конкретен служител когато не сме наясно дали същият употребява медикаменти за подобряване на производителността си. От тук и въпросът: „Трябва ли да се въведе тест за наркотици в работна среда?”, като отчитаме неговата противоречивост, засягайки темата за индивидуална свобода и личен живот. По въпроса съществува специализирано законодателство само в Ирландия, Финландия и Норвегия.

За да разберем по-добре потенциалните ефекти от приемане на стимулиращи вещества на работното място, е необходимо сериозно и задълбочено изучаване и наблюдение. Огромно количество литература се генерира по този въпрос, отразяваща различните гледни точки на заинтересовани участници, включително невролози, специалисти по етика, популярни медии и професионалните организации, представляващи различни професии. Налице е нарастваща нужда от диалог и формулирането на политика за здравето и безопасността при работа, която да се занимава конкретно с тази област.

26.02.2016